От дълбока древност земите на шуменския край се намират на исторически кръстопът. Много племена и народи минават оттук и оставят своята материална и духовна култура като трайна следа.
Най-ранното поселение в Шуменско е от епохата на неолита (втората половина на VІ хил. пр. Хр.) и се намира близо до днешното с. Ловец. По-късно, през халколита (V хил. пр. Хр.), районът е изключително гъсто населен. Проучени са селищата при Голямата и Малката пещера в с. Мадара, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир и Смядово. Материалите, открити в могилата Коджадермен край Шумен, притежават характерните белези на една от най-богатите археологически култури в югоизточна Европа от V хил. пр. Хр., влязла в българската и в световната историческа наука с името „Култура Коджадермен”.
От бронзовата епоха (ІІІ хил. пр. Хр. – ХІІ в. пр. Хр.) в Шуменско са проучени селищата и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод и др.
Учени от световна величина признават, че в Шумен и прилежащия му район са съсредоточени останки от богата духовна и материална тракийска култура. Проучените десетки селища и крепости, стотиците надгробни могили дават уникални находки. На територията на шуменския регион са регистрирани над 600 надгробни могили, издигнати през различни исторически времена. Някои от тях достигат до 21 м височина и диаметър от 80 до 120 м.
Проучени са над 60 могили, включително и такива с гробнични съоръжения.
В Шуменско се намират и най-значимите паметници, свързани с образуването на Дунавска България, създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, aулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост.
Предшественик на днешния град, Шуменската крепост е естествено защитена от три страни и оцелява във времето повече от 3200 години. Мястото е заселено още през XII в пр. Хр., през V – II в. пр. Хр. там има укрепено тракийско селище, а по-късно крепости са издигали римляните и византийците. През Ранното средновековие укреплението отново добива своите стратегически функции, докато през XII – XIV в. се превръща в един от най-важните градски центрове с функции, близки до тези на столица.
Силно развити били занаятите и търговията, а откритите старобългарски надписи доказват, че градът е бил и важно културно средище.
Каменен надпис описва посещението в града на цар Иван Шишман непосредствено преди турското нашествие. Това е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното име на града.
През 1388 г. Шумен е завладян от Али паша и тук е настанен малък турски гарнизон. По-късно, по време на Втория кръстоносен поход от 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на похода турците се връщат в града и постепенно го превръщат във военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.
В епохата на Възраждането градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с над двадесет еснафски сдружения и градско самоуправление. Продукция на шуменските занаятчии е предлагана по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея. В Шумен стоки се внасят от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и т.н.
След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. Въвежда се фабрично производство, през 1882 г. тук е основана първата в България пивоварна фабрика – „Шуменско пиво”. И днес Шумен е сред лидерите на пазара на кехлибарената напитка. Развиват се кожухарската, мебелната и химическата промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е сформиран първият в страната оперетен театър.
Приносът на града в Българското духовно възраждане е безспорен. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи „училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е Устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия.
През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св. Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи „театро”. През 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни „Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – „Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за „европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма (Д. Войников „Стоян войвода”) и на първата българска повест (В. Друмев „Нещастна фамилия”).
Шумен взема участие в Първата световна война – на 17 септември 1915 г. оттук тържествено е изпратен Седми пехотен Преславски полк,сражавал се на фронта в Южна Добруджа.
През двайсетте години се въвеждат и някои технологични новости –през 1921 г. безжичната станция в Шумен започва да приема радиотелеграми за печата от Москва, Лион и други телеграфни агенции, а през 1927 г. е извършена първата проба на електрическо осветление по цялата улична градска мрежа.
От 1950 до 1966 г. Шумен носи името Коларовград (на името народения тук министър-председател на България в шестдесет и петото и шестдесет и шестото правителство на страната – Васил Коларов), след което отново е върнато старото. Развива се леката промишленост. Градът остава важен административен център – областен и общински, какъвто е и до днес.